ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Имаш моето уважение Чопъре!!!Живота ни беше"все в очереди".Тотално и отчайващо унижение.Дори в книжарниците се редяхме на опашка за да купим малко така по интересна книга и то винаги заедно с някоя партийно класова брошура или книжка

Ето как се раждат невярните митове за онова време. През 80-та съм работила в книжарница, вярно за кратко, но никога не съм видяла или чула да се продават книги с партийни брошурки.

Може от малкия си престой да не си обръщала внимание, но за някоя по-хубава книга се редяха хора на дълги опашки, нали?

Не ставаше дума за опашките, а за това, че интересните книги са се продавали с партийни брошурки. Понякога , за да се купи интересна книга или такава в по-малък тираж се продаваше с някое застояло заглавие, но не и с партийка книжка. И не беше практика.

Според моето допитване не е било всеки път, но доста често се е случвало хубавите книги да се продават в пакет с тия, които не са толкова желани, но въпреки това в тях е вплетена заръката на Партията. Например за да си купиш "Говорящата кожа" на Карл Май трябва с нея задълже да си вземеш и простотията овчарчето калитко.

Може би не съм зе изказъл точно.Права си Амапола,не са ми предлагали История на БКП или КПСС,нито решенията на конгреси те им,но допреди 10 години си варих ракията с партизански спомени и други книжлета от този сорт.Да много е възможно в окръжните градове това да не е обичайна практика,но в Димитровград,Казанлък,Павел баня и Левски ми се е случваломно често.Истина е ,че през онези шест години които живях в Шумен през 72г. до 83г.не ми се е случвало в нито една шуменска книжарница.

Поста на Чопъра е интересен и за мен съдържа доста верни неща. Но не всичко.
"...Защо в други източноевропейски държави хората живеят далеч по-добре от нас?..."
Искам да попитам форумците:
Какво е стандарт и качество на живота? -
Пари, духовност, в какво съотношение?
Изглежда всеки го разбира по своему?
Като факт - през соца се работеше много по-малко и доста по-неефективно, но имаше едно спокойствие за утрешния ден (не защитавам никого).
Спомням си че социализмът ми изглеждаше непоклатим и вечен, не съм и допускал, че ще умра в друга система. Какъв шок за народа бяха смъртта на Л.Живкова, Брежнев, промените 89-та...
И каква еуфория после...
С времето обаче недостатъците на социализма се позабравят и остават само хубавите спомени ("ама каква кал имахме в социализма, сегашната нищо не е..."), може би човек инстинктивно свързва всичко с младите си години и харесвайки тях, харесва и соца.
Сещам се и за паметниците - не възприемам за нормално да се събарят. Това че политическата система се е променила, не променя историята, а те са късче от историята и отразяват духа на времето, когато са строени.
Да си русофил сега е като да си русофоб преди - все дисидент.
http://ruspoeti.ru/aut/visotskij/4037/
http://www.youtube.com/watch?v=VtNDbmQa8oU

Има едно интересно видео от Кьошковете прастаро от зимата на 1998 г. Двама се лигавят върху леда на замръзналото езерце, който се пропуква и двамата падат в ледената вода за сеир на съучениците им. Някой случайно не се ли позна