ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Темата е предназначена ако някой желае да се извини за допуснати грешки.

Уважаеми съфорумници, в желанието си да разнообразя темите чрез провокиране на опонентите, да защитавам слабите, и дам надежда на отчаяните, много често несъзнателно съм нарушавал правилата, обиждал злепоставял и изнервял някои от вас, за което моля да ме извините, така като и аз извинявам всички, които волно или неумишлено са ме карали да се чувствам не комфортно.

Ти си един от най-добронамерените и позитивни участници във форума, ако не и най-добронамереният. Имаш най-малки основания да се извиняваш.

И аз моля за извинение.
У тоз форум долу горе пораснах. Бановете ми бяха като шамари от родител и долу горе коригираха мнението ми по някои въпроси. Все пак когато някои индивиди пробват да ми се качват на главата, не им оставам длъжен.

Нещо сте се бъгнали!:)))

Форум е... какви са тези извинения?:)

п.п Като се замисля, трябва да се извиня само на Battleman- голям тормоз му налагам на това момче от известно време.Но има ефект- отказа цигарите:)))

Темата е за тези които осъзнават, че са допуснали грешки, и биха искали да се променят по някакъв начин, за безгрешните и правоимащите не се отнася. Не винаги съм се чувствал комфортно, както надявам се и повечето от вас, осъзнавайки, че и за също съм огорчавал несъзнателно останалите съм решил да се извиня и обещая, че за напред ще се стремя да съм по тактичен. Надявам се, че това няма да попречи на никого.

Не ми харесва, че се извиняваш без нужда..
Изглежда ми като примирение. И тегоба..

Недей!:)

Извинявам се, че доста пъти съм спестявал точно какво мисля за някои от останалите във форума. За това е имало както субективни, така и обективни причини

Ако между допуснатите грешки влизат и ре

-- Пет Май 20, 2016 21:39 --

Ко стаа, ве, вече не може ли да си редактираш поста?!

В повечето случай съжаляваме за онова което сме казали, защото с мълчането грешим по малко. Способността ни да се извиняваме, и извиняването на останалите ни помага да отсяваме важното и бъдем тимови играчи. Не способността ни да прощаваме грешките на останалите, и запомняне само на негативните явления, ни прави егоисти вярващи в непогрешимостта и самоизтъкването си. Тоест мислим се за величия, с което унищожаваме сами това което ни е дадено от бога.