ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Ако на български кмет му отрежат главата, той продължава да краде още 20 минути
Източник: http://old.shum.bg/indеx.php?item=15568 ... =18#526226

Няма с кого да се скарам

Цитат от предстоящия пътепис:
Относно качествата на ракията, която сервираха, съседа по маса каза, че не е за разпалване на огън, а за гасене.

Тези двете са от работата, която върша в последно време. Работата е почти идеална - само седя. Шефа излиза по обекти и аз обяснявам това на клиентите му, които идват в обекта да го търсят.
"-Обадете му се!-казах аз на една дама.
-Как да му се обадя?
-Имате ли мобилен телефон?
-Имам, разбира се."
Другият разговор беше когато шефа си беше в обекта и негов познат го поздрави някак, но това не се понрави на шефа. От това, което разбрах, разговора протече така:
"-Мараба, селям, какво е това неаптън?-викаше шефа на неговия познат.
-Докато те питам как си и вече станах длъжник.-отвърна познатият."

Една красива преподавателка заговори един възрастен ( цивилен ) преподавател:
-Господин полковник, как сте?
-Добре. - отвърна той.
-Еееее.

Другото смешно нещо е надеждата на шофьорите, правещи обратен завой, да пресичам бързо. Хората ми дали 35 секунди, за да пресека, а тез нахалници очакват да мина за 5 или 10 секунди. Какви ли не коментари, понякога и клаксони.

Днес ходих за малко до Варна. В нашето купе дойде една дама с руски акцент. Каза, че идва от купе с англичани, които кашляли, при което хората от моето я поправи, че били италианци. Каза, че имало индиец, който е легнал на земята. След малко допълни, че е легнал в коридора

На смъртното си ложе един баща завещал на тримата си сина своите крави. Всяка сутрин синовете пускали кравите да пасат на поляната и отивали в града на работа. Но кравите започнали да измират мистериозно и синовете взели решение през обедните си почивки да наглеждат добитъка. За целта решили да минават през прекия път в гората. Но те не знаели, че в гората живеела една вещица.
Минал най-големият брат през гората и насреща му изскача вещицата. А тя, горката, била загоряла като каубойски тиган, и му казала:"Сега ще ме чукаш един час, иначе ще те изям." Правил, каквото правил, но не смогнал, и тя го изяла. Минал вторият брат. Пак изскочила, и пак:"Ще ме ръгаш 2 часа, иначе ще те изям". Праскал, праскал, ама и той не смогнал, и вещицата го изяла. Минал и най-малкият брат. Отново изскочила вещицата-нимфоманка и му рекла:"От теб искам да ме чукаш 3 часа, щото си младичък." Метнал й се младежът и я почнал- един, два, три, четири часа. На осмия час вещицата се примолила:"Спри, моля те, не издържам!", а момъкът й отвърнал:"Е сега ще разбереш от какво умряха кравите."

Днес, разглеждайки съдържанието на уж здравословните храни, забелязах един феномен, за който не бях чувал - пълнозърнесто мляко на прах: .

Тез дни чакам на светофара и по стара моя традиция, отговаряща напълно на съвета на инструктора - "Като вземеш книжка прави каквото искаш", чаках на такова разстояние от светофара, че да виждам брояча, без да се навеждам. Това е горе долу 1-2 МПС преди стоп линията. Понякога някой ме изпреварва и застава в това празно пространство. И въпросния ден гледам в съседната лява лента на предната врата прозореца се смъква и някакъв си изкарва главата и гледа това разстояние, после и мен или колата ми. И като светна зелено не може да ме настигне . Първа до край, няма го. Втора до 50 km/h чак тогава се задава нещо отзад. Реших да не го мъча повече и спокойно превключих на трета, и чак тогава оня профуча край мен. Като се има предвид, че на километража втора ми е разчертана до 70 km/h. Можеше и да не бързам да превключвам на трета.

Драма приятели се срещат и единя казва.
-Не е моя работа но си мисля, че женати си си има любовник.
След време пак се срещат отново.
- Прав си. Скрих се в гардероба жената звъни по телефона, и след малко идва мъж същински Херкулес. Да видиш какви мускули. А моята като се съблече тлъстини, задник, корем.
-А ти какво направи.
- През цялото време бях в гардероба и така съм се срамувал за нея.

Стоим си двама с дама на пътя и край нас минава бързаща и леко шумна лека кола. Дамата ме пита дали има право да кара толкова бързо.
- Колко бързо?
- 60km/h.
- Не.
- А кой ги контролира?
- Сектор "Пътна полиция".
- Те къде са. Спят ли? Само през деня ли работят?
Тъкмо щях да ѝ отговоря, че нощем се застопоряват и че са незасегнати от реформите относно персонал, спрямо годишния брой регистрирани автомобили, когато в страничното огледало видях засилена патрулка с "пуснати буркани".
- Ето ги. Бързат да го догонят.

Приготвихме се да отидем на море... Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата... Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали котката е успяла да се шмугне пак вътре. Нямаше пак да я оставим, защото упорито се пробваше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и казала, че със се върнал да си взема довиждане с майка й. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
- Съжалявам, че закъснях. Беше се скрила под леглото, гадината. Трябваше да я сръчкам с чадъра в задника, за да излезе. После се опита да ми избяга, ама аз я хванах за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опита да ме одраска. Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата.
Тишината в таксито можеше да се пипне...

Неска за първи път виждам някой да си форсира колата на Арената. Седи няква кола на аварийни, на фарове и се форсира от време на време. Форсирах веднъж Таратайчо и оня млъкна, взе да се оглежда

Сетих се за този виц, който може и да съм споделял, но не го открива търсачката:
Звъни се.
Ошашавеният стопанин на къщата открива пред вратата трима с противогази, гумени плащове и гумени калъфи на обувките. Единият държи огнехвъргачка.
От единия противогаз се чува боботене:
- Вие ли дадохте кръв за анализ вчера?

В парка:
- Мамо, виж, гълъби... Дай ми хляб!
- Няма хляб, яж ги така...