ФОРУМЪТ НА ШУМЕН

Та той му е комшия

Таз вечер ходих на някакъв заслон като минеш цялата Мадара има кръстовище за Каспичан и нещо нагоре. Хващаш нагоре и почти докато пътя свърши. Там имаше една чешмичка. Запознат от компанията каза, че на 300+ метра по-напред по това пътче стигаш до ограда на военно поделение. Спряхме на поляната с колите и след малко някаква кола, сякаш идваща от въпросното поделение, спира до колите и седи там. Понеже беше с гадните фарове, много не съм я гледал, ама тез, дето я гледаха казаха, че сякаш записвали номерата на всяка от колите. Било шуменско Пежо с номер 1580. Де да знам, ако бяхме спрели на пътното платно, тоя трябваше да минава през поляната, за да ни заобиколи. Спряхме така, че да може да се минава спокойно по тясното шосе.
После се връщам в града. Разбира се никой от компанията не ме чака по пътя. Аз си карам с 80 след изхода на Каспичан и гледам единия ме изпреварва.
Как да е, връщам се в Шумен и срещу мен кара някакъв сляп ли е, садист ли е... с онези белите фарове, дето сигурно и от 100 метра те заслепяват. Присветнах му. Без подобрение. Пуснах му дълги и така си карах. Проблема е, че и той пусна дълги...Винаги може да стане по-лошо.
Трябва да намеря в някой закон, че не може да се слагат фарове, които не са от производителя на съответния автомобил. Примерно тез от Ото пица.

По принцип не се ядосвам на пешеходците, ама днес имаше един от зомбираните - върви и си играе на телефона. Стигна ръба на бордюра и спря да върви. Намалих, с намерение да спра да го пропусна, въпреки, че зад мен имаше кола, ама той нали е зомбиран - даже не разбра, че е стигнал бордюр и това е знак за шофьорите, че има намерение да пресича.

Шофьора на един син автобус на градския транспорт. Реших да се прибирам по булевард "Мадара", за да мога да изчистя саждите. Обаче зад мен се лепна един автобус, който си беше светнал всички възможни лампи. Само аварийните не светеха. Пробвах 2 пъти да изключа напълно осветлението на колата, пробвах да свиря с клаксона. Тъпака не разбира. Тъкмо се засилих с 50 км/ч и тоя с автобуса ме изпревари през двойна непрекъсната. Пуснах си аз дългите, фаровете за мъгла и си викам "падна ли ми", ама той пак не си намали осветлението. Не разбирам защо на осветен участък от пътя трябва да свети толкова. Всичките шофьори ли са кьорави? Номера не му видях, но беше син от тези малките Отоьол ли беше марката... Сви към автогарата и мислех да го настигна като слиза да поговорим, както не е осветено там, ама айде, да не излагам бат Жоро.
След автобуса, по булевард "Мадара" зад мен се лепна и някаква фирмена баничарка. Следва ме където съм аз, тя зад мен. Спрях на стопа на светофара на пиацата преди автогарата и тоя, както беше зад мен, през двойната непрекъсната мина в лентата за наляво и без да спира, ми сече пътя с десен завой. Десния му стоп/габарит не свети ( или не свети добре ).

Тоя същия снощи се паркира на инвалидно място. Един по-културен от мен инвалид му направи забележка и той се премести.
За съжаление от ИА "АА" не искат да му вземат лиценза за предното нарушение. Не било от тяхната компетенция ЗДП.

Един шофьор на дограма. Отне ми предимството. Начи движа се по булевард "Симеон Велики" и тъкмо съм минал под един мост. Готвя се да вляза в кръговото между Практикер и Кауфланд, ама от кръстовището отдясно ( преди кръговото ) пред мен навлиза въпросния бус. Спрях, набих клаксона, а оня взе да маха нещо с ръка през прозореца. Много ги мразя такива, дето като на влакче минават един след друг, въпреки, че трябва да пропуснат. Предния минал, защото съм бил далеч, ама тоя сляпо го следва... Сякаш не е на регулирано кръстовище, а си мисли, че ми е десен...

Докато бях млад всекидневно ме ядосваха доста хора. С напредването на годините намаляваха. Докато накрая разбрах , че за всички ядове съм си бил виновен единствено аз. Печално е да осъзнаеш че нямаш по голям враг от себе си и няма как да избягаш от него. Но природата е създала всеки да се чувства безгрешен и да се бори за правото си против всички, иначе света би се свършил.
Еди философ бе казал нещо подобно
- Да се ядосваш означава да наказваш себе си заради грешките на другите.

Предстои да пресичам на зебра, докато говоря по телефона. Виждам спрял да ми даде предимство бус, затова продължавам смело да вървя. Не съм се бавил. Тъкмо съм минал към 80% от предницата на буса и оня решава да ми пусне клаксон. Завижда, че имам право да се движа без хендсфрий ли какво? Ако ми бяха свободни ръцете, щях да му набия един или няколко юмрука в буса.
Някакъв рекламен бус на гранитогрес или нещо такова - сини букви и синя картинка.

Един съсед. Аз го поздравявам, а той почва да ми говори така, сякаш ми е баща. Каза като съм запалел сутрин и веднага да съм потеглял. Че и после ме пита с някакъв строг тон дали съм разбрал.
Ееей, Таратайчо да не ти е твоята кола, дето я караш на газ, че по-евтино? Таратайчо има подгревни свещи, за разлика от твоята, която има запалителни. Не е хубаво да се потегля на студен двигател. Бил съм събуждал блока. А ти като ремонтираше апартамента си като се нанасяше, майсторите ти от сутрин до вечер, без задължителната за съседите почивка от 14 до 16 часа, някой нещо каза ли ти?

Понеже на катаджиите не им се търси автомобил само по цифрите в рег. номер, аз тука ще ви се оплача. Карам си една вечер и излизайки на главен път, едва спирам на един стоп. Може би не трябва да се засилвам толкова. Оказва се, че и колата зад мен, също едва е спряла. Движение по главния път няма, но аз си стоя 3 секунди на стопа, както ме е учил инструктора. Все пак Таратайчо е стар и първа не влиза винаги от първия път. Не, че не мога да потегля и на втора, ама е рисковано - все пак отивам на главен път. И, докато включвам първа, чувам зад мен клаксон. Спътничката ми се стресна - дали не сме направили нещо нередно. Обясних ѝ, че водача зад мен е изнервен, задето спрях на стопа.
Изпревари ме още докато правехме завоя. Мисля, че мина през остров на движението или през двойна непрекъсната.
А сега и данните, които КАТ не иска да обработва, защото са непълни: бял Мерцедес комби с цифри в рег. номер: три шестици и 1 ( в тази последователност ).
Не всички водачи са с турбина и две предавки за напред - D и S.

Отивам тая вечер към закусвалнята до базовото като за целта се набивам в двупосочна уличка до светофара на автогарата. Моята лента е свободна, но оставам в кръстовището, за да пропусна насрещно движещите се, вместо те да търсят къде да се скрият и да ме пропуснат. "Невалидните" места са заети от хора "само за малко".
Стигам до пресечката към парко местата на закусвалнята и там, на стопа си чака някакъв, ама се показал така, сякаш очаква, че аз трябва да му дам предимство, за да мина. Не, аз правя всичко възможно да си взема завоя, без да го пропускам. Усети се човека и даде назад. Докато се каня да завия наляво, отсреща си гледам някакъв, дето със сигурност е влязал в насрещното - и той иска да завие в моята посока. Инструктора казваше, че завиващия надясно е с предимство пред завиващия наляво, ама тоя отсреща ми е влязъл в насрещното и изобщо не трябва да е там. Както и да е, научих се да крещя сам в колата и да ползвам клаксона. Нахални хора.

Охранителчето в болницата. Пита ме къде отивам:
- Образна диагностика.
Пита нещо от рода на 'защо' и му обясних, че познавам някого, който е там.
- Свижданията са забранени.
Усетих, че се ядосвам - вместо да ме упъти, той като барбуса - не ми дава да вляза. И тогава се сетих за синонима на образната диагностика и го питах къде е рентгена. Посочи ми къде е.

Карам си аз от Примекс към гарата и на кръговото има джип в дясната лента, който се движи успоредно с мен като аз по това време съм във вътрешната. Изведнъж хооп, отгоре ми идва. Спрях, напсувах го и продължих. На светофара до базовото пак сме аз вляво, той вдясно, като той има учебен само пред себе си. Аз не помня дали или какво имаше пред мен, обаче там светва зелено, учебния, понеже беше по-напред пуска ляв мигач и се престроява пред мен. В тоя момент почти съм го настигнал и изравнил. Тоя, обаче, вижда какво прави учебния и хоооп, пуска и той мигач и за пореден път идва отгоре ми. Пак набих спирачки и не издържах - пуснах му един продължителен клаксон. Номера беше 0111 CH... Понеже задната табела беше като квадратна, на единия ред само цифри, а на другия само букви.

Някакъв тунингован Голф. Срещнах го на кръстовището на линийката - аз чакам до Дивизията за към Теси, а той се спуска от светофара към Теси. Айде за самата линийка бих го разбрал защо караше бавно, ама после като свършиха учебните тирове не се престрои вдясно, въпреки, че караше бавно. Обикновено това е моята роля Ама тогава и без това бях изнервен, а той а да намали за таз неравност, а да заобиколи друга неравност през дясната лента и пак да се върне в лявата, без мигач, без нищо; а да пусне фаровете за мъгла за някоя неравност, а да ги изгаси след малко... И кара с 30 - 40 км/ч. Изчаках да видя свободна дясната лента и като не се прибра в нея, използвах по-удобната пътна лента; използвах и пътепоказатели и набързо изчезна от огледалата ми. Даже не се опита да ме настигне. Не, че имаше шанс
После пък някакъв се движи по средата на еднопосочен път и подал мигач за кръстовището, ама отново взема завоя от средата. Ни да го изпревариш, ни да го заобиколиш. Че и на стопа на въпросното кръстовище не спря. Не, че патрулките спират на стопа на това кръстовище, ама всеки ако вземе да си мисли, че е над закона...

Няколко водача са. Почти един след друг. Качвам се по към петото от булеварда, все едно от пазара и чакам за десен завой на светофара до джамията. Свети секцията за десен завой, а пред мен има кола, която спира на светофара. Не се трогна от клаксоните ми и после разбрах защо. Когато светна зелено, тоя идиот продължи направо.
След туй една баничарка на Еконт като излизаше от междублоково пространство, не ми даде път. Тръгнах да го изпреварвам, ама за малко да се забия в паркирана в насрещното кола, та прекратих изпреварването.
И накрая някакъв идиот ми изпробва ABS-а и реакциите. Аз съм по главния път от петото в посока към Гривица, а някакъв по в обратната посока се движи по същия път. На кръстовището с 4 лъча той ми прави почти обратен и се шмугва в една от пресечките.